Същественото при съзнанието, е че нищо не може да бъде осъзнато без един Аз, към който да бъде съотнесено. Онова, което не достига до Аза, не се осъзнава. Оттук съзнанието може да се дефинира като съотнасяне на психичното съдържание с Аза. Какво обаче е Азът? Азът е една комплексна даденост, която се състои преди всичко от общото усещане за тялото, за “съществуването” и чак след това – за съдържанието на паметта; човек имап представа, че е бил дълга верига от спомени. Тези два фактора са основните стълбове на онова, което наричаме Аз. Поради това можем да наречем Аза комплекс от психични факти
Създаването на специална експериментална обстановка (избирането на определени експериментални планове) позволява изследваното явление да се наблюдава в относително чист вид, като изследователят контролира влиянието на случайни фактори, които при наблюдението пречат за разкриване на връзки и отношения. При експеримента могат да се контролират степента и начинът за промяна на условията.
Експериментите биват два вида - лабораторен и естествен
Лабораторният експеримент се провежда в специално създадени условия. Целта е максимален контрол върху влиянието на странични фактори и осигуряване изуч
Самото понятие “семейство” произхожда от латинското fames (т.е. глад), тъй като основната му цел е именно снабдяване с храна и опазване на членовете му от гибел. Аристотел нарича семейството “основна клетка на обществото”. Съществуват много други определения за понятието “семейство”, но се отличават две, които дават широкообхватно обяснение на този сложен феномен:
“Семейсвото е съответстваща на нормите и ценностите на общесвото социална група, обединена от формираната в съвместната дейност съвкупност от междуличностни отношения.”
“Семейството е съсредоточие на основни човешки потребности (с
Индивидуалното трудово поведение е в основата на организационното поведение. Поведението е организирана, по определен начин, система от действия или поведенчески актове, която осъществява връзката на индивида с организацията.
Индивидуалното трудово поведение се проявява винаги:
конкретно – личностно (трудът на отделния индивид);
конкретно – ситуативно (трудът при конкретни условия);
личностно – детерминирано (силно се влияе от някои типични за проявяващото го лице черти и особености);
личностно – мотивирано (зависи от мотивите на индивида).
Трудовото поведение на човек се опре
Същността на екзистенциално-хуманистичния подход към психотерапията се изразява в разбирането, че за да има собствена посока в живота и да оцелее сред безкрайните възможности, бебето трябва да намали този спектър от възможности за себе си. Това става чрез изграждане на система от конструкти за себе си и за света (СКСС). Тази система се състои от имплицитните отговори на критичните въпроси за живота като: Каква е същностната ми природа? Кои са силните ми страни? А недостатъците? Какво трябва да променя? и Какъв е светът? Безопасен или опасен? Как мога да увелича силите си, за да се защитавам и
Детето запомня по-малък по обем материал, трябва повече и по-често да повтаря,за да запомни,възможностите за съсредоточаване на вниманието върху нещо са по-малки, изморява се по-бързо в сравнение с възрастния,чувствата му се изразяват по-силно, но са краткотрайни и т. н. С други думи казано, детето е същият възрастен човек, само, че в умален вид ¬– всичко при него е по-малко, отколкото при развития човек, а някои неща са в повече:например капризите,възбуждането, подвижността.Доброто ориентиране в окръжаващия свят, тези широки интереси и стремеж към активно участие в делата на възрастните,кои
Връзката между водача и тълпата се основава почти изцяло на внушението. С този елемент от характера на тълпата водачът лесно се възползва и така се обясняват успехите на лидерите. Възможността им да контролират емоциите и чувствата на масите, както и техните представи са малка част от способностите на водача при използването на внушение у тълпата. Лидерът на тълпата може да се разпорежда с всеки един от тълпата защото тя се явява негов роб; тя изпълнява и се води по желанията и волята на водача и затова е готова на всякакви действия. Водачът е над всички от тълпата.
Такава подобна манипула
Голяма част от несловесното ни поведение е заучено и смисълът на много от движенията и жестовете ни е предопределен от културната ни традиция. Пространствената дистанция, на която стоим един от друг също е в зависимост от културната традиция. Американският антрополог Едуард Т. Хол е един от първите в науката, изследваща пространствените нужди на човека.
Пространството като територия може да бъде географско маркирано-държава, град, село, квартал и т.н. Но освен това, територия е и онази част от пространството , която човек нарича „свое”. Всеки има своя собствена територия, включ
От историческа гледна точка толерантността е добродетел на Просвещението. Тя е централна тема във философското, политическото,теологическото и правно мислене на ХVІІ и ХVІІІ век. Изискването за толерантност, преди всичко за религиозна толерантност, става проблем по време на религиозните войни в Западна Европа, непосредствено след Реформацията. Нещо повече, формулирането и обосноваването на идеята за религиозна толерантност може да се разглежда като последица от тези войни. Религиозните войни са радикален опит за разрешаване на проблема, свързан с нарушеното единство между религия и политическ
Очевидно толерантността е специфична релационна категория, която се описва най-добре чрез система от общи понятия,като живот, права и свободи, равенство и недискрими-нация, справедливост, солидарност, социална отговорност, отказ от прилагането на насилствени методи. Определяна така, тя може да бъде свързана с функциониращите нормативни изисквания, отразени в международните документи. На това ниво толерантността трябва да се свързва предимно с нов тип култура, с нови отношения между културните общности, т.е. като процес на непрекъснатата хуманизация, на намаляване и сублимиране на агресията и
Психологическата помощ е основана на определено разбиране за човека. В осовата на човека лежи стремежът за развитие, за постигане на зрялост, за непрекъснато самоактуализиране. Той е отговорен за своя живот и може да е повече от това, което е; може да избере за себе си какво да направи за себе си. Човек може да бъде разбран, когато започне да разбира себе си, да се приема такъв, какъвто е и да отхвърли всичко неистинско. Тогава той да се изменя, осъзнавайки, че животът едно непрекъснато движение. Да бъдеш това, което си, означава да превърнеш своето битие в процес, да бъдеш открит към това, ко
Една от главните функции на самосъзнанието е да направи достъпни за човека неговите мотиви и резултатите на неговите постъпки и така да даде възможност да се разбере какъв е той, да оцени себе си, като това ще го насочи към създаване на установка за самоосъвършенствуване и саморазвитие.
Самосъзнанието в псохологическата наука се разглежда на различни нива по отношение на развититето на човека.Така например то се разглежда на ниво организъм,социален индивид и личност.Това дава възможност да се определи самосъзнанието в качеството на функция на „Аз” като субект, като актовно деуйствено нача
