Тетрадка.бгОснови на правото

ПРАВО - психологическо битие на правото-ценностни представи-правна норма-фактическа страна-юридически факти- действия/събития- правомерни/неправомерни-правонарушение-субективна страна-мотиви/цел/решение-вина-умисъл-пряк/евентуален-непредпазливост-самонадеяност/небрежност-субективна страна на вината-обществена страна на вината-ценностни представи-психологическо битие на правото-ПРАВО Обръщайки поглед върху който и да било проблем от теоретичните постановки на Общата теория на правото би следвало предварително да изясним сложността на самото явление право,както и неминуемата обвързаност и пре

Многообразието на правните източници и основанията за тяхното развитие в различните правни системи не изключва тяхното взаимодействие в създаването на правото. А правото се създава, за да се реализира и за това съдействат законът, обичаят, съдебната практика и доктрината. Инспирирането на всеки източник от другите и самото взаимно допълване на правните източници, произтича от природата и действието им. Това обуславя необходимостта от търсене на взаимодействията и взаимовръзките между отделните източници на правото, с цел избягване на тяхното изолирано представяне. Какъвто и да е доминиращия

Източниците на правото са сред основните елементи на правните системи. Като такива те са обект на повишен интерес сред изследователите. От различните източници на правото като център на засилено внимание се е наложила съдебната практика, тъй като въпросът за нейната същност, за ролята й в контекста на проблема за източниците на правото, за нейната юридическа сила и действие, са до голяма степен дискусионни. 2.За да се представят основните параметри на проблема за съдебната практика като източник на правото, необходимо е да се изяснят двете понятия в тази формулировка. За целта следва накратко

Тълкуването е проблем с изключителна важност за правото, осбено за неговото прилагане. Пред него са били изправени както римските юристи, така и юристите днес. Ако трябва да се изведе точна и ясна дефиниция на понятието “тълкуване”, биха се появили множество трудности. За римските юристи тълкуване означава овладяване “силата и властта на законите”. Необходимо е да се отбележи, че те не са познавали само един начин за тълкуване. Римските юристи от епохата на предкласическото и класическото римско право прилагали както езиковия /граматически/ начин за тълкуване, така и логическия начин. Но преди

Перелман е имал своята добра софистическа аргументация, когато с лека ръка е отрекъл съществуването на юридическата логика като самостоен легитимен клон на логиката и/или правото.И тук, в самото начало, още преди да сме успели да споменем аргументите на Перелман, се натъкваме на второто фундаментално колебание вбитието на правната логика (първото очевидно касае проблема има ли изобщо смисъл да се говори за нейно научно битие), а именно дял от коя наука е тя.На това питане ще отговорим малко по – късно. А сега за онези, които отрекоха научното битие на правната логика.Ако за краткост формалн

В началото на възникването на човешкото общество хората уреждали отношенията помежду си чрез обществени норми, отразяващи волята на всички членове на обществото. Именно от изразената в тях обща воля произтичат общата контрамярка и общата отрицателна оценка на цялото общество към поведението на нарушителите им. Така се достига до ситуация, в която обществото като цяло или отделни негови членове осъществявали обществена принуда. Разделението на обществото на различни социални групи предопределя формирането на различия във волята на всяка социална група, а одържавяването на волята на икономически

Терминът “юридическо лице”, признат и утвърден днес в българската правна литература е превод от френския термин “personne juridique” и от немския – “Juridische Person”. Юристите в САЩ употребяват термина “corporation”, а в английското право юридическите лица се назовават с термина “company”. Всъщност обособени обществени групировки и обществени единства битуват в човешката действителност още от най-ранни исторически времена. Учените свързват възникването им с първичното установяване на държавата. Държавата е първата обществена групировка, която възниква в рамките на човешкото съжителство