Старогръцка лирика

Названието лирика, с което означаваме днес един от трите литературни рода, е възникнало в Древна Гърция. Етимологията на думата "лирика" се открива в думата "лира", но този термин е създаден, след като е приключило развитието на ранната гръцка лирика, за да се обединят в едно понятие нейните разнообразни проявления. Така че самото название е условно – не всички лирически видове са се изпълнявали под съпровод на струнен инструмент, използувана е била и флейта; дори някои видове са се изпълнявали без музикален съпровод. Лириката представя вътрешния свят на героя. Тя се явява път от колектива към обособяването на отделната личност. През VII-VIв.пр.н.е. полисът окончателно се обособява като административна единица, което е предпоставка за появата на отделния гражданин. По същото време търговията и занаятчийството разцъвтяват, така се създава делението межди класите. Полисния гражданин се интерисува повече от настоящето отколкото от миналото. Тогава се поставя и началото на античната философия (Талес,Питагор, Хераклит). Тези вълнения се отразяват и чрез лириката и фигурата на поета. Тогава творят Алкей (солова поезия), Сафо, наричана десетата муза (любовна лирика), Пиндар (хорова лирик