Механизъм на социалното действие на правото.

Едва в края на XIX век, с отделянето на социологията от философията и на правната догматика от социалното действие на правото, става възможно обособяването на научни области като социология на морала, социология на религията и социология на правото. Самите юристи, по думите на Дюркем, Ерлих, Петражицки и др., започват да се чувстват неуютно в тесните рамки на закостенялата правна теория на юридическия позитивизъм. Появяват се първите емпирични правно-социологически изследвания, за да се стигне до знаменитата фраза на основоположника на американската социология на правото Р. Паунд, че вече е крайно време „юристът да се откъсне от креслото, в което седи удобно и чете закона, а да погледне на правото през призмата на социалната действителност.” Съвременната юридическа наука е поставена пред изпитанието да интерпретира динамиката на престъпността, разрастването на познатите форми на социална девиация (наркомания, дискриминация, самоубийства, различни форми на насилие и др.), както и появата на нови форми на социална девиация като тероризъм, институционална корупция, ксенофобия, организирана престъпност и т. н., В допълнение, трябва да бъдат приложени адекватни методи и средства за