Комуникационните процеси.

От раждането до смъртта, човек се намира в отношения със заобикалящата го социална действителност, взаимодейства си по определен начин с нея. Човешкото съзнание винаги е в някакъв диалог със себе си и с другите, независимо дали този диалог е действителен или въображаем. В този смисъл комуникацията е универсална. Тя е динамично явление, защото не само участниците в нея непрекъснато сменят местата си в процеса на общуване, но и защото тя самата непрекъснато се изменя и развива. Комуникацията е възможност едно съзнание да опознае друго съзнание, в рамките на един двустранен и двупосочен процес. Благодарение на нея всеки човек се освобождава от бремето на самотата и може да започне да опознава действителността и другите човешки същества, да изгражда представи и модели за поведение спрямо тях. Много автори от различни области на науката, в различни времеви периоди са изследвали комуникацията. В момента е много по-лесно да се каже какво не е комуникация, отколкото да се обхванат всички нейни проявления в едно, защото като социално явление тя има многостранни измерения. Всичко това силно затруднява изграждането на единна и общоприета теория за нея. Според В. Райнов, който проследява ети