Една от основните и съществени характеристики на Европейското Средновековие било господството на християнската религия и монопола на църковната институция в духовния живот и културното развитие на обществата. Църковно-религиозните догми определяли обществения морал и общественото поведение, както и възгледите за света и неговата същност. Отклонението от тези догми и от официално приетите правила на църковен живот било характеризирани като ерес ( от гръцката дума "ересис", която означава "откъсване", отклоняване"). Ересите били различни по характер и насоченост: Раннохристиянските ереси били уч
Още от времето на възникването на българската държава отношенията й с Византия заемали основно място в нейната външна политика. Това се обяснява освен с географската близост още и с обстоятелството, че Византия по принцип не се примирявала с възникването на новата държава в непосредствена близост до столицата й Константинопол. Основните усилия на българските владетели в периода VII-X в. са били насочени към устояване на независимостта срещу византийските опити за възстановяване на имперската власт в териториите по долен Дунав. От началото на IX в. в българо-византийският двубой се появили нови
Уводът се състои от заключението на темата "Възстановяване и укрепване на българската държава (1185-1207 г.)". Прибавя се следния пасаж:
Сключената с Римската църква уния останала само акт с политическо значение, който донесъл на Второто българско царство международно признание. При царуването на най-яркия представител на династията Асеневци, цар Иван Асен II (1218-1241 г.), България достигнала втория и последен връх в историческото си развитие през Средновековието. Талантливото и умело водене на държавните дела издигнало нейния международен престиж на първостепенна европейска сила, осигурило
УВОД Възникването на Дунавска България представлява част от големите промени, настъпили в Европа с Великото преселение на народите (IV-VII в.). Разрушаването на Римската империя и разпадането на робовладелските отношения отбелязват края на Античността и начало на възникване на Средновековната европейска цивилизация. През този период цели региони от Стария континент променят етническия си облик. В повечето европейски области се формират временни или по-устойчиви политически общности, някои от които прерастват в държави. Една от най-ранните такива държави е българската. Тя се образува в една от
Падането на българските земи под османска власт в края на 14 в. представлявало повратен момент в историята на българите. По какъвто и начин да се оценява османското владичество едно е безспорно: българите попадат под властта на една империя, чиято държавна система, религия и култура били изградени на съвършено други основи и се позовавали предимно на азиатско-ислямската традиция. В този смисъл те нямали нищо общо със съществуващите в българските земи форми на културен и религиозен живот. Официалната османска култура поради различията в религията и традициите не можела да проникне в съзнанието
През втората половина на 14 в. средновековната българска държава, която дълго време имала съществена роля в международните отношения в Европейския Югоизток, изживяла дълбока политическа и социална криза. Тази криза била част от общото състояние на европейския свят, който излизал от Средновековието и навлизал в епохата на Ренесанса и Новото време. За България и останалите държави от балканския регион тези закономерни трусове в развитието, свързани с прехода към нова епоха, съвпаднали по време с османска експанзия, която започнала в средата на 14 в. и набирала все по-голяма скорост в следващи
В началото на ХI в. процесите, развиващи се в българското общество и държава от една страна и във Византийската империя - от друга, довели до загубване на българския държавен суверенитет за близо два века. Наложеното византийско владичество в българските земи било явление с негативни последици за тяхното развитие. В социално-икономическите отношения били привнесени явления, не съответстващи на естественото развитие на българското общество. Унищожаването на Първото българско царство и на неговите уникални държавни структури, както и създаването на автокефалната Охридска архиепископия, открили
В първите два века от съществуването си българската държава успяла да се утвърди и укрепне в центъра на Балканския полуостров при сложни вътрешни и международни условия. В непрестанни войни срещу Византия и нейните опити за налагане на хегемония в славянския свят, езическа България се превърнала за кратко време в силен притегателен център за българските славяни от полуострова, а защитата и сплотяването им станали нейна основна мисия. Активната външна политика на владетелите на ханския престол я извела в позициите на първостепенна европейска сила. През втората половина на IX век културно-полити
Десетилетията след образуването на славянобългарската държава са време на нейното вътрешно укрепване и политическо утвърждаване на Балканския полуостров. Създадена върху територии на Византия, тя била принудена да води непрекъснати войни с империята, за да осуети опитите й да наложи своята хегемония над целия "варварски" свят в Европейския Югоизток. В този двубой се очертава основната мисия на ранносредновековната българска държава: да бъде защитник и обединител на южнославянските племена от българската група. България успешно дебютира и в тогавашните международни отношения чрез намесата си
Възникналите през ХV в. килийни училища съществуват успоредно със светските чак до средата на ХІХ в., като изиграват решаваща роля за съхраняване и продължаване на средновековната българска културна и духовна традиция. Те осигуряват най-елементарно образование на бъл-гарските деца, изразяващо се в усвояване на умения по писане, четене и малко смятане. Учи се предимно по църковни книги, а учителите са монаси и свещеници. Все пак, в някои килийни училища се дават све-дения и по българска и обща история, като по този начин се създава основа, върху която се раждат част от предпоставките за премина
Средновековната българска култура е резултат на многовековно развитие. Тя представлява една завършена и действаща система от ре-лигиозно-мирогледни идеи, нравствено-етични ценности, художествено-литературни жанрове, живописни канони и архитектурни типове. До го-ляма степен тя определя привичките и нормите в ежедневното поведение на човека в обществото. По принцип нейните насоки, както и насоките на цялата средновековна култура, се дават от една малобройна група от висши духовници и светски аристократи, които представляват инте-лектуалния елит на средновековното българско общество. Тази елитарн
Османската държава се формира постепенно в хода на постоянните завоевателни войни, продължили до края на XVІІ в. След превземането на Константинопол (1453 г.) държавата започва да се нарича империя, а от 1517 г. султанът получава и титлата "халиф", което го превръща в духовен водач на целия ислямски свят. Именно затова днешната истори-ческа наука определя Османската империя като деспотична военнофеодал-на теократична монархия. Султанът съсредоточава в ръцете си цялата власт и теоретично е отговорен за действията си само пред Аллаха и неговия Пророк. Османският владетел притежава цялата държава
