Цели на макроикономическата политика
Основни цели:
1. Стабилен икономич. Растеж
2. Пълна заетост (ниска безработица)
3. Ценова стабилност (ниска инфлация)
4. Външноикономически баланс
Други цели:
1. Ефективност
2. Социална справедливост
3. Екологична среда
4. Икономическа свобода
5. Социална сигурност
ВАЖНО!
1. Система от цели – всички цели са взаимосвързани
2. Системата от цели е вътрешнопротиворечива
3. Приоритет на целите
Инструменти на макроикономическата политика – онези средства, чрез които се постигат макроикономическите цели.Групирани в 4 вида макроикономич. полит
- Себестойността е един от основните качествени показатели, които характеризират дейността на предприятието. Изразява всички разходи, които се извършват в стопанските единици, за да се произведе и реализира продукцията им.
- Себестойността зависи от общото икономическо състояние на националното стопанство и от технико-технологичното равнище на производството, равнището на организация на производството и труда, степента на използване на суровините и материалите.
- Себестойността като стойностна категория е свързана със стойността на продукта и е нейно главно съдържание. Тя е част от стойн
Отделя се подобаващо внимание на малките и средните предприятия в икономическия живот на страните в развитите части на Европа, в централна и източна Европа.В миналото големите компании са се считали за най – добрите, поради ниските комплексни разходи. В последствие се налага търсенето на нови принципи в стопанска сфера – нови технологии, потребности, развитие и т.н.т., от тук следва и необходимостта от развитието на малките и средните предприятия ( м. и с. пр. ), които в последствие стават
• ключов фактор в Икономиката
• решават ключови въпроси в общ.с-ма.
• Нарастващото влияние на МСП е с
Макроикономиката изследва рационалното ик.поведение и избор, отнасящи се до ик. като цяло. Обект - функционирането на пазарната сист.в единството и на продуктови и факторни пазари и непрекъснатото движение на стокови, ресурсни и парични потоци. Предмет на изследването - равнището на нац.про¬дукт, заетоста, безрабо¬ти¬ца¬та, ценовото равнище, инфлация, стоп.отрасъл, ик.растеж. анализът на процесите м/унар.търг., валутни отношения, м/унар.движение на капиталите и раб.сила са също в обсега на макроик.теория. Субекти - домакинството (разглеждано като фин.обособен потребител к’ разчита на определен
Както днес така и в миналото генетичните корени на процеса наречен глобализация са заложени на първо място в межд.търговия и на второ място присъщата на кап-я начин на произ-во интернационализация на произ-то и капитала т.е Г отразява космополитната същност на капитала.В съвременните си форми Г е сравнително ново явление.Този термин започва да се употребява през 80-те год. на миналия век и е въведен от амр.политолог Р.Гилпин.Той отбелязва,че след ІІ св.война преките чуждестранни инв-ции са основно инв-ции на амр.фирми,а по-късно икон-та на САЩ се превръща в страна домакин.Тези чужд.инв-ции се
Работната заплата има двойно измерение - от една страна - доход за работника, от друга - разход за работодателя. Това обуславя и сблъсъка на интересите им. Затова тя обективно се формира като компромис между интересите на двете страни. Той се постига чрез диалог и се фиксира с договор. Величината на работната заплата от една страна трябва да осигурява поне минимален жизнен стандарт на работника, да му осигурява възпроизводство на работната сила. Според класическата икономическа теория стойността на труда се формира от някакъв поне минимален стандарт на живот на който следва да съответства адек
УЧР в една организация е дейност, която обединява ЧР с другите ресурси – финансови, материални, информационни, технологични – за постигане на главните и крайни цели на организацията.
Практиката показва, че именно човешкият фактор е решаващ за успеха на организацията. В подкрепа на това можем да посочим три основни причини:
• Хората са тези, които планират, организират, мотивират, контролират, произвеждат. Само пригодните и мотивирани за труд хора в организацията могат да “задвижват” другите ресурси. Човешките ресурси са живи човешки същества, събрани на едно място, които участват в колективе
Постигането на най-важните стратегически цели на предприятието изисква мобилизиране на общите съзнателни усилия на целия персонал на основата на общи за всички ценности и норми. Това означава, че в основата на ефективното функциониране на организацията стои фирмена култура, чиито характеристики съответстват на принципите на възприетата стратегия. В литературата съществуват известни различия при формулиране на съдържанието и обхвата на фирмената култура. Според Pettigrew , фирмената култура представлява “системата на общите и колективно възприети значения, валидни за дадена група към определен
Застрахователите влагат в смисъла на понятието в предмета на застраховането, както и физическата ситуация и вероятността за реализиране на тази физическа ситуация и в крайна сметка до какви загуби, оценени в пари ще доведе тази ситуация. Икономистите и статистиците разбират термина „риск“ като мярка за възможни последствия, които се проявяват в определен момент в бъдещето. Според инженерите това е темп за реализация на опасност от определен клас или риска може да бъде формулиран също като вероятност за възникване на едно събитие при настъпване на друго събитие. Риска е възможността да се случи
Икономика на предприятието по своята същност представлява система от икономически,управленски и други знания за създаването,функционирането и развитието на стопанските организации-фирми и предприятия.
Под стопанска дейност се разбира постоянно осъществявана дейност от търговеца,която е негова професия, за производство на определени стоки или услуги които задоволяват потребностите на купувачите.
По своята икономическа същност предприятията са основни стопанскии единици, които произвеждат продукти или предлагат услуги,предназначени за реализация и задоволяване потребностите на други лица или о