Стратегиите за растеж, основани на износа датират от 1950 и 1960г. Интересното е, че пионерите са били две страни с големи вътрешни пазари, но със силен индустриален сектор, Федерална република (Западна) Германия и Япония. В края на 60-те години и особено между 1970 г. и 1984 г., четири малки източноазиатски икономики, наречени "малките тигри" отмениха фокуса са си върху вноса и вътрешния пазар и избраха за политика на износ (Република Корея, Хонг Конг, Сингапур и Тайван). Техният пример е последван от друга група от страни в региона, но вече с различна степен на успех (Малайзия, Тайланд, от е
Едно важно отражение на неокласическото предположение за намаляващата възвръщаемост на капитала е, че то води до сближаване. Солоу (1956) с помощта на стандартният модел на неокласически растеж показва, че съществува един уникален и в световен мащаб стабилен път на растеж, при който равнището на производителност на труда и доходите на човек ще се конвергират. Ако всички икономики имат същите предпочитания и една и съща технология, най-изостаналите страни, с по-нисък коефициент на съотношение капитал-труд ще реализират състояние на устойчива конвергенция .
Въпреки това, емпиричният анализ не п
Финансовата и икономическа криза от 2008-2009 показа, че световната икономика и нейното възстановяване са много по-крехки и взаимозависими отколкото се е смятало преди това. Кризата също така разкри, че ние сме в един нов свят с множество източници на растеж и нови мощни връзки между развиващите се и развитите страни, както и сред развиващите се страни. Кризата ускори промяната в световния икономически пейзаж, като някои развиващите се страни придобиха голямо значение в световния икономически растеж и дял от световния БВП. Днес почти половината от растежа на световната икономика се дължи на ра
За тази цел ще бъдат откроени, съвременните тенденции в развитието на търговията в национален план. Основен предмет на търговската дейност на дребно е реализацията на потребителски стоки и оказване на услуги с материален характер непосредствено на населението, отделни домакинства и за колективно потребление. Чрез нея се задоволяват около 70% – 80% от потребностите на населението, поради което развитието на продажбите на дребно характеризира в значителна степен личното потребление. В него се извършва обръщението на стоките, които сменят своята форма на собственост и преминават през каналите за
Социална защита се определя като широка гама от обществени, а понякога и частни инструменти за справяне с предизвикателствата на бедността, уязвимостта и социалното изключване. Все по-често, мерки за социална защита се използват за намаляване на уязвимости, като те се случват в целия жизнен цикъл на човек с оглед поддържане на правата на хората и за предоставяне на ползи за бедните и за приобщаващия икономически растеж чрез изграждане на човешки капитал и даване на възможност на бедните хора да повишат своето участие в икономически продуктивни дейности. Инструментите на социална защита включва
Икономическото възстановяване от последните три години предизвика постоянно нарастване на заетостта. През 2014 г. заетостта е нарастнала с 0.8 процента в ЕС, с ръст във всички региони и сектори, с изключение на селското стопанство и строителството. Повечето от половината от заетите са били работници на пълен работен ден, което представлява допълнително 1,3 милиона нови работни места. Въпреки, че нивата на ЕС на заетост са с 2% по-ниски от пика през 2008 г., тя се е възстановила с 2,7 милиона работни места от първото тримесечие на 2013 г. В резултат на това процентът на заетост на ЕС за 20-64 г
Тези приоритети са многократно потвърдени от първото и може би не толкова от второто правителство на Бойко Борисов. През 2009г. бе приета Конвергентна програма, която е насочена към справяне с икономическата криза и рецесията, докато в същото време се поддържа фискална дисциплина и е насочена към намаляване на големия външен дълг на страната. Реформите, които са включени в програмата за конвергенция са проектирани в светлината на стремежа на България да кандидатства за валутния механизъм (ERM II) т.нар чакалня на еврозоната през първите месеци на 2010г. Държавата трябва да остане в рамките на
Глобалните дисбаланси обикновено се разбират като появата на високи и увеличаващи се излишъци по текущата сметка на някои страни и на огромен дефицит по текущата сметка на САЩ, заедно с такъв в някои други по-малки страните (виж фигура 1). По време на пика на дисбалансите от 2006 г. САЩ е абсорбирала 60 сто от всички излишъци, докато Китай, Германия, Япония и шест други страни - предимно износители на петрол – са генерирали 75 на сто на всички излишъци преди кризата (Фигура 2). Много дискутиран излишък е този на Китай, който е отчел 19 на сто от общия излишък, докато Германия и Япония взети з
Инфлацията е основен проблем на макроикономиката, тъй като тя е характерна за съвременната икономика. Индикатор за това, че една икономика се развива ефективно, че жизненият стандарт е стабилен, икономическият растеж е устойчив и т.н. е именно поддържането на стабилно ниво на цените. Поради тези причини управлението на инфлацията е главната цел на икономическата политика на всяка държава. Инфлацията се определя като процес, при който се повишава нивото на цените, а парите се обезценяват. Тя води до промяна в съотношението пари-стоки и се отличава с обезценяване на националната парична единица
Глобалните дисбаланси представляват сложен макроикономически феномен, който е резултат от взаимодействието на множество фактори. Факторите, варират от цена на стоките до икономическата политика, демографска структура, спестявания и инвестиционните модели в страните, отношението към риска, очакванията за растеж и други. Проблемът се проявява, поради факта, че група от страни имат голям и траен излишък по текущата сметка, а други носят тежестта на огромни дефицити по текущата сметка. Съгласно определение на Международния валутен Фонд (МВФ), глобалните външни дисбаланси са „текущи сметки, различн
Продължаващата промяна в световната икономическа парадигма, появата на нови глобални опасения през последните десетилетия и силата на икономическата и финансова криза от 2008-2009 са предизвикали традиционните възгледи за ролята на държавата, частния сектор, гражданското общество и обществените организации, както и традиционните модели за сътрудничество между тях. В индустриализираните страни, икономическата и финансова криза, и последващата дълговата криза в еврозоната доведоха до една от най-тежките икономически депресии в най-новата история, поставяйки нарастващ натиск върху публичните фина
Създаването на общ пазар е основната цел на процеса на европейска интеграция, който е имал за обща цел опазване на мира в Европа. Европейската комисия е имала за цел да създаде положителни странични ефекти за икономиките на съответните държави-членки, както и повишено сближаване между различните региони на Европа. Изпълнението на проекта за Европейския вътрешен пазар и Европейския паричен Съюз (ИПС) е довел до по-високи стимули за европейското икономическо сътрудничество, което намалява транзакционните разходи и дава възможност за икономии от мащаба. По-специално, те свеждат до минимум несигур
