Голяма част от строителните предприятия у нас осъществяват дейността си въз основа на договорни ангажименти за построяване на конкретни активи като: жилища, пътища, мостове, спортни и туристически комплекси и др. Именно тези договорни ангажименти се характеризират с особена проблематичност при тяхното отчитане. Често периодите на построяване на договорените активи не съвпадат с отчетните периоди, през които са сключени договорите за поемане на ангажиментите. От тук произтича основният въпрос, който се третира от СС 11 „Договори за строителство” и касае правилно определяне на размера на разхо
Третата особеност е свързана с изискванията към отчетността в бюджетните предприятия. Към тези предприятия се предявяват много по-високи изисквания по отношение на документирането и отчитането на стопанските операции, както на начислена, така и на касова основа. На същото мнение е и Цветанова, М ., която счита, че в бюджетните предприятия се работи при строга законова регламентация и възможностите за използване на различни организационни и отчетни практики са силно ограничени.
В бюджетните предприятия според доц. д-р Г. Баташки съществува наличие на задължителен сметкоплан за бюджетните предп
Основните цели на одита на производствените разходи са:
• проверка на съответствието с нормативните документи за избрания метод за отчитане на разходите и за изчисляване на производствените разходи;
• правилността на оценката на разходите и тяхното отразяване за отчетния периоди и момента на възникване;
• Оценка на синтетичното и аналитично отчитане на разходите, включени в цената на продуктите (строителни работи, услуги);
• оценка на точността и пълнотата на отразените бизнес сделки, свързани с производствените разходи;
• Оценка на правилното формиране на производствените разходи (строит
При анализа на капиталовата структура се анализират и краткосрочните задължения. Те включват краткосрочните задължения на предприятието от рода на задължения към свързани предприятия, задължения за получени банкови и търговски кредити, задължения към доставчиците, към бюджета, към персонала, евентуално получени аванси и т.н. Краткосрочните задължения дават представа за способността на предприятието да отговаря за своите дългове. Въпреки разнообразния им състав, те могат да бъдат систематизирани в две групи – търговски задължения и начисления за разходи. Според Георги Тодоров краткосрочните з
Връзката между двата стандарт е изискване на МСС 1 Представяне на финансови отчети параграф 66, буква г) да се класифицира като текущ актив, когато: "... активът е пари в брой или паричен еквивалент (съгласно определението в МСС 7), освен ако активът не е обект на ограничения за обмен или уреждане на задължение за най-малко дванадесет месеца след отчетния период. " Това е много специфично изискване, което не е възможно да се оцени и анализира въз основа на информацията за разглежданите предприятия, защото е важно да се разбират ефектите на всичко ограничения, които са поставени върху времето
Плановете трябва да са смислени, ясно структурирани и фиксирани, за да осигурят основа за контрола. Ако плановете се актуализират често и без прилагането на контролни процедури за промени, то контролът няма да е ефективен. Докладите следва да отразяват състоянието на проекта спрямо базовите планове, основани на общи подходи и критерии. В резултат на анализа на събраните данни контролните органи трябва да определят дали сегашната ситуация съответства на планираната, а ако не, тогава да се изчисли размера на последиците от отклоненията. Специални отчети трябва да се използват за прогнозиране на
Извършвайки своята дейност, предприятията използват различни по състав и функции активи. В зависимост от целта при придобиването им, активите се представят във финансовите отчети като текущи (краткотрайни) или нетекущи (дълготрайни). Нетекущите активи заемат значителна част от имуществото на предприятието. Придобити са с цел да бъдат използвани в дейността или държани за продължителен период от време. Характеризират се с разнообразен състав и предназначение. Независимо от това, те притежават общи качества, което позволява да бъдат класифицирани въз основа на определени критерии.
В зависимост
1/. Коефициент на финансова автономност (К на финансов риск) = Собствен капитал/Привлечен капитал
за 2013г. Коефициент на финансова автономност (К на финансов риск) = Собствен капитал/Привлечен капитал = 41 500 / 41500 =1
Привлечен капитал = дългосрочни пасиви + краткосрочни пасиви + финансирания= 17000+24500=41500
Нормативна стойност ≥ 1, а в конкретният случай за 2013г. коефициента на финансова автономност е 1. Равнището на финансов риск е толкова по-голям, колкото коефициента на финансова автономност е по-малък от 1.
За 2014г. Коефициент на финансова автономност (К на финансов риск)
Всички изчислени коефициенти характеризират финансовата устойчивост на предприятието. В резултат на резултатните коефициенти за текущата и предходна година могат да се изведат следните изводи:
1) Коефициент на концентрация на СК: Делът на собствениците на капитала в общия размер на стопанските средства се увеличава от 21% на 24%. Това означава, че се увеличава финансовата независимост на предприятието от гл.т. на кредиторите, макар и това е с 3%. По теория неговата величина трябва да е над 0,5. От тази перспектива, величината не е достатъчна и предприятието остава зависимо от външни източници
В днешния бързо променящ се свят, който все повече разчита на технологиите, инвестициите за научни изследвания (R & D) са по-важни от всякога за икономическото бъдеще на компании и държави. Настоящото финансово отчитането на разходите за научна и изследователска дейност изискват тяхното признаване като текущ разходи през периода на тяхното извършване .
Разходите за развойна дейност обикновено се разглеждат като разходите, които се извършват във връзка с опитите за превръщане на резултатите от научните изследвания в готов търговски продукт. Имайки предвид, че "изследвания" и "развитие" често с
Счита се, че финансирането с акции и облигации е по-скъпо от банковите заеми, тъй като придобиването на акции и облигации изисква по-висока възвръщаемост за поетия риск. Поради това корпоративните ценни книжа имат по-висок риск от кредитния риск на банките. Реинвестираната печалба в предприятията (след начисляване на данъци и дивиденти) е специфичен вътрешен източник на капитал. По-рентабилните предприятия имат по-малка необходимост от привличане на допълнителен капитал. Обичайно обаче всички предприятия имат необходимост да ползват кредити. Една от причините за това е обстоятелството, че кред
.png)
