Философията на Кант я наричат критическа философия, тъй като нейната цел е преди всичко да бъде критика на познавателната способност. Преди да познаваме, ние трябва да изследваме познавателната способност. Това е правдоподобно за човешкия раз-съдък, то е находка за здравия човешки разсъдък. Познанието се представя като инструмент, като нанин, по който искаме да овладеем истината; следователно, преди да можем да пристъпим иъм самата истина, трябва най-напред да познаем природата, вида на нейния инструмент. Този инструмент е деен; според Кант трябва да видим дали той е способен да извър¬ши онова
Философията на марксизма е възниквала през 40-те години на XIX век. Нейните теоретични източници са най-значимите философски, икономически и социално-политически теории в края на XVIII - XIX век и по-специално, немската класическа философия, чиито представители са Хегел и Фойербах, класическа буржоазна политическа икономия (Адам Смит, Дейвид Рикардо), утопичните социалисти (Сен-Симон, Фурие, Оуен) и писанията на френските историци от епохата възраждането (Тиери, Гизо, Минет). Появата на марксистката философия е допринесла за големите постижения в областта на природните науки: законът за запазв
Реализирането на труда се явява до такава степен „дереализиране“, че ра¬ботникът се „дереализира“ включително до гладна смърт. Опредметяването се явява до такава степен загуба на предмета, че работникът се лишава от най-необходимите предмети, необходими не само за живота, но и за работата. Да, самата работа става такъв предмет, който работникът може да овладее само с най-голямо напрежение и с най-нередовни прекъсвания. Присвояването на предмета се явява до такава степен отчуждение, че колкото повече предмети работникът произвежда, толкова по-малко може да притежава и толкова по¬вече попада под
Творческите дейности на Маркс и Енгелс се основават на най-значимите идеи на своето време, които те критично преработват, усвоявайки всички най-ценни теоретични възгледи. Съгласно Енгелс в основата на философията на марксизма е диалектическия материализъм, науката за най-общите закони на движение и развитието на природата, обществото и мисълта. Материалистическата философия на марксизма се проявява в това, че тя признава материята като единствено съществуващия свят; съзнанието се разглежда като свойство на високо организирана форма на материята, специфични функции на човешкия мозък, с неговата
Подобно на Емануел Кант, Хегел обединява изкуството и свободата и очаква идеята за изкуство, заради изкуството. За Хегел идеята винаги се противопоставя на природата. Умът е в контраст с безсмислеността на материята или природата. Умът създава изкуство, което дава представа за природата. Тази идея е единството на външността или обективността на природата и субективността или личната визия на артиста. Както и при Кант, зрителят на произведението е толкова важен, колкото и художникът при Хегел. Красотата в изкуството е излъчването на Абсолюта чрез обекта. Красотата може да се покаже само в чувст
Подобно на всеки естетик, Г. В. Хегел не се занимава с никакво специално движение, стил или произведение на изкуството, а той е много категоричен за вида на изкуството – там, където може да се намери Красотата. Подобно на Емануел Кант, Хегел обединява изкуството и свободата и очаква идеята за изкуство, заради изкуството. За Хегел идеята винаги се противопоставя на природата. Умът е в контраст с безсмислеността на материята или природата. Умът създава изкуство, което дава представа за природата. Тази идея е единството на външността или обективността на природата и субективността или личната виз
Да бъдеш в света, да имаш гледна точка в него, да съществуваш и преживяваш – това означава да бъдеш Аз. Това е феноменът на човека, появяващ се при всеки индивид поотделно, с встъпването му в света. Индивидът е другият спрямо другите. Формална другост: единият не е другият, каквото и да е неговото съдържание. Всеки е друг по отношение на всеки. Всеки изключва всички други - и съществува отделно, и съществува за себе си. Чисто логическа негативност и реципрочност в комуналността на рода. Тази положена позитивност на съществуването и тази негативност на изключването, изглежда, се преоткриват и с
Темата става актуална особено през епохата на Ренесанса, когато се отделя много повече внимание на личността и се развива една нова система от възгледи за човека - антропоцентризма. Творчеството през Ренесанса придобива светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи и започват да изобразяват човека като реално земно същество. Тома Аквински (1225 – 1274 г.) вярвал, че човекът въстанал срещу Бога и паднал, но неговата представа за падението била непълна. Но падението не засегнало човека като цяло, защото била покварена само волята му, но не и интелектът. Така
Оуен е известен като бащата на личния мениджмънт. Неговите предложения произтичат от неговата отличителна икономическа философия. Макар че много от неговите концепции са останали неразвити, техните основни акценти са следите : (i) Оуен предлага т.нар. "икономика на високите заплати", според която увеличаването на заплатите може да доведе до увеличаване на производителността на труда поради прякото подобрение на ефективността на работниците, подобрения жизнен стандарт или на по-голяма ефективност при използването на другите фактори на производство в отговор на по-високите разходи за труд. При
Няма съмнение, че Земята е даваща планета. Всичко, която е необходимо на хората за оцеляване и развитие се предоставят от естествения свят около нас: храна, вода, лекарства, подслон, а дори и природни цикли, като климата и хранителните вещества. Това са т.нар. услуги на екосистемата. Но днес ние сме толкова далеч от естествения свят, че е лесно, а често и удобно да забравяме, че природата си остава даваща както винаги, дори когато тя изчезва малко по малко. Възходът на технологиите ни дистанцира от природата, но това не е променило зависимостта ни от природата: голямата част от това, което ни
Съществува склонност да се забравя, че абстрактното понятие „хуманизъм”, с неговите производни в латинския и съвременните езици, не толкова свидетелства за периода на самия Ренесанса, колкото започва да бъде широко използвано в началото на деветнадесети век. Това е било в последния период, под влияние на идеите на Хегел, където съвременното пристрастяване към конкретни идеологии и социални тенденции се определя чрез използване на съществителни, образувани от -ismos, гръцка наставка, указваща съществителни имена относно действие или процес. Humanismus, humanisme, и umanesimo, са немската, френс
Човешкото същество принадлежи на обществото, но обществото се състои от човешки същества. Ключът към тайните на човешката природа трябва да се търсят в обществото. Обществото всъщност е човекът в неговите социални отношения и всяко човешко същество е индивидуално въплъщение на обществените отношения, продукт, не само на съществуващата социална система, но и на цялата световна история. Той поглъща това, което е натрупано от вековете и предавано чрез традициите. Човешката личност е концентрация на различните слоеве на културата. Човек е живата памет на историята, фокусът на цялото богатство от з
.png)
